Във всеки ъгъл на света има места, където Италия не се имитира, а се живее. Пицария в Буенос Айрес, която меси тестото със същите ръце и търпение като Спаканаполи. Шивашки магазин в Лондон, където конецът все още шие по италиански, с внимание към детайла, което не можеш да научиш от книги. Витрина в Париж, декорирана с онзи неповторим вкус – пропорция, цвят, елегантност – който само онези, които са израснали, съзерцавайки нашите площади и магазини, могат наистина да възпроизведат. Кафене в Токио, където еспресото се приготвя със същото налягане и внимание като квартален бар в Неапол или Торино.
Това не са места, „вдъхновени“ от Италия: те са частици от Италия, родени другаде. Който и да ги е създал, е донесъл със себе си не просто рецепта или техника, а начин на работа, естетика, философия за красота и майсторска изработка, която е част от най-дълбоката ни култура. Да влезеш в такъв – или дори просто да спреш, за да разгледаш витрината – означава за момент да забравиш колко далеч сме.

За тези, които са италианци и живеят по света, разпознаването на този жест, този аромат, тази грижа е малко усещане за дом. За тези, които не са италианци, това е автентична среща с най-доброто от това, което сме.“